Как се ползва зелен шипков разсад

В парцела за доотглеждане разсадът се засажда на редове, т. е. тирове на разстояние 70 – 90 см в зависимост от начина на обработка на междуредието – ръчно или механизирано. Разсадът се изважда ръчно с права лопата или със специален плуг-скоба. Необходимо е дневно да се изважда толкова разсад, колкото може да се засади същия ден. Дългите корени на разсада се съкращават с 1/3. Разсаждането става с градинско садило, както при пипера. Много важно и необходимо условие е коренчетата на разсада да се поставят в образуваната от садилото дупка изправени, краищата им да не се подвият, след което те се притискат отстрана с почва така, че да не остане празно пространство около тях. Разстоянието между растенията в реда е 6 – 8 см. Увлечението на някои производители да намаляват това разстояние води до влошаване качеството на посадъчния материал, а по-голямото разстояние – до загуба на площ.

Непосредствено след засаждането разсадът се полива със слаба струя вода около коренчетата. Не по-късно от 24 часа редовете се посипват с добре угнил оборски тор или с рохкава почва от тировете. С това се цели запазване на влагата и предпазване от образуване на кора на полятите места около коренчетата. В зависимост от климатичните условия, след 7 – 8 дни, се прави внимателен преглед на засадения разсад. Всички неприхванати растения се подменят с нови, след което насаждението се полива. Два-три дни след това почвата в редовете и междуредията се разрохква. С това приключват първите грижи по засаждането на зеления разсад.

При така засаденият зелен разсад се поместват 12 000 до 15 000 растения на един декар.

Използване на зелен шипков разсад

Използване на зелен шипков разсад. Той се изважда от лехите, когато семеначетата развият 2 – 3 същински листа, обикновено през май. Семеначетата се разсаждат (някои употребяват чуждата дума пикират) в парцела за доотглеждане, където се облагородяват през втората половина на лятото. През следващата година там се доотглеждат и се изваждат като посадъчен материал.

Площта, определена за разсаждане на зеления разсад, се наторява и се обработва дълбоко още през есента на предната година. Напролет се култивира 1 – 2 пъти с цел да се унищожат поникналите плевели. Непосредствено преди засаждането отново се култивира на дълбочина 10-12 см, като се правят тирове с височина 10-15 см. На по-големите площи тировете се правят със специален тракторен култиватор, като на всеки работен орган се поставят по две противоположно разположени отметателни дъски. На малките площи тировете се правят ръчно по предварително опънат тел. В действителност тировете са бъдещите редове, по които ще се засади шипковият разсад.

Грижи за разсада на розите

Грижи за шипковия разсад. От момента на поникването до изваждането на разсада е необходимо за семеначетата да се полагат постоянни грижи с цел да се получи качествен разсад. Със затопляне на времето, когато покълнват семената, трябва постоянно да се следи влагата на почвата, тъй като у нас през март, когато никнат пониците, много често настъпва засушаване. Ако не се извърши своевременно поливка, голяма част от пониците може да загине. Най-добре е да се полива чрез дъждуване
- с дъждовална техника, с маркуч с решетка от лейка накрая, а за по-малките площи – с лейка. При редово засяване на семената и при липса на дъждовална техника големите площи се поливат с течаща вода по предварително направени вади в междуредията, но трябва да се внимава да не се затлачат редовете, което може да доведе до образуване на почвена кора.

Борбата срещу плевелите е много важно условие за отглеждане на качествен разсад. Тя се води главно чрез агротехнически средства – обработка на междуредията и плевене в редовете.Плеви се само при влажна почва, за да се извадят плевелите с корените, без да се повреждат пониците. Недопустимо е плевелите да се оставят да прераснат, тъй като те, от една страна, засенчват разсада и предизвикват неговото етиолиране, а, от друга, корените им бързо се разрастват и при плевенето се изскубват и голяма част от семеначетата.Важно място при производството на качествен разсад заема борбата срещу гъбните болести. Шипките, особено младите, се нападат от брашнеста мана, борбата срещу която се води чрез редовно пръскане с химически пр епарати. Най-често се използват тиозол в концентрация 0,8 %, рубиган – 0,04 %, тилд – 0,02 % и др. Броят на третиранията зависи от климатичните условия. При чести превалявания и висока влажност на въздуха, пръскането се провежда на всеки 7 – 1 0 дни.

Шипковият разсад у нас се използва по два начина – като зелен и като зрял.

Розите в украсата на паркове и градини

Градинската роза е не само едно от най-красивите, но и едно от най-икономичните и с малко труд отглеждани цветя. Засадена на подходяща почва и при нормални грижи, тя остава на едно място от 20 до 50 години. За разлика от сезонните цветя, розата цъфти през цялото лято и до късна есен със съчетани в най-широка гама багри и аромат. Тези предимства я правят най-широко използвана за украса на обществени градини, паркове, улици, жп гари, жилищни комплекси, промишлени зони и др. В зависимост от големината и формата на мястото розите се използват по различни начини. В градините и парковете може да се създадат различни фигури с неправилна форма на обработената земя или ивици с ширина 1,5 – 2 м, в които розите се засадят в редове или разпръснато. По зелената площ може да се обработят гнезда, в които да се засадят по 2 – 3 растения от един сорт. Рози може да се поставят и покрай пешеходни алеи в редове или бордюри, пред зелени храстови масиви, издигнати на перголи и пилони и в много други комбинации. Насажденията по улиците най-често се правят в дълги ленти от по един или два реда, понякога прекъснати от зелени ленти.

Особено важно е розите правилно да се съчетаят по сортове и цвят. Като правило най-бързо и най-добре се възприемат от погледа близките места. Ето защо те трябва да бъдат засадени с чайно-хибридни сортове. Малко по-далеч се разполагат сортовете от полиантово-хибридните рози и флорибунда, от които може да се образуват големи цветни фигури. Обикновено в най-отдалечените места, сред зелени площи или пред храстови и дървесни насаждения се разполагат храстовидните сортове рози.

Аранжировка с рози

Какво е необходимо
1. Helleborus х hybridus( кукряк )
2. Viburnum opulus ‘Roseum’ (Kapmon)
3. Rosa ‘Heaven’ (Роза)
4. Ceropegia (Церопегия, стебла)
5. Рафия farinifera (Лико)

Как да го направим
Изрежете горната и долна част на сфера от стиропор и я омотайте с лико и цветни вълнени конци. Закрепете епруветки вътре в сферата и ги напълнете с цветя. Направете така, че клонките от церопегията да висят от композицията. Залепете черупки от яйца върху букета с помоща на студено лепило.

Вкореняване на зелени резници за рози

По този начин може да се вкореняват сортовете градински рози от всички групи. Резниците се нарязват на дължина 8—10 см (фиг. 8)с 2 – 3 пъпки от полувдървесинели и невдървесинели леторасти, от дълги леторасти, излезли от основата на храста, или от нови леторасти след първия цъфтеж. Резниците се залагат в студен парник или в покрита оранжерия, заредени с богата почва и покрити с 4 – 5 см промит пясък. Те се набождат на дълбочина 3 – 4 см при междуредово разстояние 10 см и вътре в реда 5 – 6 см.

Парниците се покриват със стъклени или с полиетиленови рамки, замазани с варно мляко. Два пъти дневно резниците се напръскват със затоплена на слънцето вода. Вкореняват се за 3 – 4 седмици, след което парникът постепенно се отваря, докато растенията се закалят. Растенията се оставят в парника до следващата пролет, когато се изнасят на постоянно място. При вкореняване в остъклени съоръжения оросяването става по естествен път.

Разсадник за рози

Първа необходимост за мястото на разсадника е то да бъде осигурено с вода за поливане през целия вегетационен период, без което е невъзможно получаването на първокачествен материал.

Предварителното унищожаване на многогодишните плевели е много важно и необходимо условие за качествено и рентабилно производство на посадъчен материал. То трябва да се извърши през предшестващата година чрез комбинирани агротехнически и химически мероприятия.

Мястото за разсадника се разделя на правоъгълни парцелки, чиито размери зависят от производствените задачи. Пътната мрежа се прокарва така, че най-малко една от страните на всяка парцелка да допира до път.

Площта на разсадника се разделя на две сеитбообращения. Първото сеитбообращение се използва за семенилище и производство на посадъчен материал от подложките. Тук растенията остават една година. Второто сеитбообращение се използва за присаждане и доотглеждане на посадъчния материал. В него растенията остават две години. За предпочитане е сеитбообращенията да бъдат 4- до 6-полни, което създава възможност разсадът от шипки и розите за доотглеждане да се връщат на същото място най-малко след три – четири години. Това редуване е наложително, за да се избегне опасността от заразяване на почвата с болести по кореновата система и пренасянето им върху растенията от следващия цикъл.

Избор на място за отглеждане на рози

Градинските рози не са много взискателни към почвата. Като се има предвид, че кореновата им система е от диви и жизнени растения, обяснима е голямата им приспособимост към различните почвени типове. Не бива обаче да се забравя, че розите предпочитат пропускливите и богатите почви. Тежките глинести и кисели почви, както и песъчливите и чакълестите почви, които не задържат влагата, не са подходящи. По отношение на почвената реакция розите също имат своите предпочитания. Най-подходящи са неутралните, слабо киселите и слабо алкалните почви. Постоянния цъфтеж на розите изисква и постоянна нормална влажност на почвата. Ето защо важно условие при избора на място за засаждане на рози е то да бъде осигурено с поливна вода.

В същото време трябва да се каже, че постоянно високата влажност на атмосферата указва неблагоприятно влияние върху развитието на розите. От една страна се създават условия за развитието на гъбните болести, а, от друга, при някои сортове едроцветни, кичести рози цветните пъпки не могатда се разтворят и нормално да се разцъфтят. Пряката слънчева светлина е необходимост за розите, ето защо е недопустимо отглеждането на розите на сенчести места – от северната страна на сградите, под дървета и т. н.

Размножаване на розите

Видовете от рода Роза се размножават по два начина – чрез семена и вегетативно.

Семенното размножаване се практикува при размножаването на спонтанните видове рози (шипките). При градинските рози то се използва само в научноизследователската работа. В практиката не се прилага, тъй като градинските рози са хибридни растения, а е известно че семенното поколение на такива растения се разпада и не се получават растения с качествата на родителските форми.

Ето защо в практиката за възпроизводство на градински рози се прилага само вегетативното размножаване. Практикуват се няколко метода: присаждне (облагородяване), вкореняване на резници, отводи и тъканни култури. Засега у нас най-широко прилаганият метод за размножаване е присаждането, чрез което се получава посадъчен материал както за частните, така и за обществените насаждения.

Присаждането се извършва в разсадниците за декоративни растения или в специализирани разсадници за рози.

 

Подготовка на мястото за засаждане на рози

Чрез подготовката на почвата се създават оптимални условия за максимално развитие на кореновата система на розата, от което в голяма степен зависи осигуряването на дълготраен живот на растението.

Предварителната дълбока обработка на почвата е необходимо условие за успешното развитие на розите.

При засаждането на големи площи по чвата се риголва на дълбочина
35 – 40 см. При малките дворни насаждения обработката се прави ръчно, с права лопата на дълбочина не по-малко от 30 см. Преди това се внасят торовете – п о 5 – 6 до 10т оборски тор и по 60 – 80 кг суперфосфат на декар. При евентуално засаждане на кисели почви заедно с основните торове се внася и по 300 – 400 кг сатурачна вар на декар за подобряване на почвената реакция.Когато розите ще се засаждат сред тревни площи, обработват се с права лопата петна с диаметър 70 – 80 см при предварително внасяне на торовете на съответната площ.
Подготовката на почвата за засаждане на рози трябва да се извърши в края на лятото – до началото на есента, за да има време тя да слегне до края на есента, когато е най-добре да се засадят розите.