Градинската роза е не само едно от най-красивите, но и едно от най-икономичните и с малко труд отглеждани цветя. Засадена на подходяща почва и при нормални грижи, тя остава на едно място от 20 до 50 години. За разлика от сезонните цветя, розата цъфти през цялото лято и до късна есен със съчетани в най-широка гама багри и аромат. Тези предимства я правят най-широко използвана за украса на обществени градини, паркове, улици, жп гари, жилищни комплекси, промишлени зони и др. В зависимост от големината и формата на мястото розите се използват по различни начини. В градините и парковете може да се създадат различни фигури с неправилна форма на обработената земя или ивици с ширина 1,5 – 2 м, в които розите се засадят в редове или разпръснато. По зелената площ може да се обработят гнезда, в които да се засадят по 2 – 3 растения от един сорт. Рози може да се поставят и покрай пешеходни алеи в редове или бордюри, пред зелени храстови масиви, издигнати на перголи и пилони и в много други комбинации. Насажденията по улиците най-често се правят в дълги ленти от по един или два реда, понякога прекъснати от зелени ленти.

Особено важно е розите правилно да се съчетаят по сортове и цвят. Като правило най-бързо и най-добре се възприемат от погледа близките места. Ето защо те трябва да бъдат засадени с чайно-хибридни сортове. Малко по-далеч се разполагат сортовете от полиантово-хибридните рози и флорибунда, от които може да се образуват големи цветни фигури. Обикновено в най-отдалечените места, сред зелени площи или пред храстови и дървесни насаждения се разполагат храстовидните сортове рози.

Какво е необходимо
1. Helleborus х hybridus( кукряк )
2. Viburnum opulus ‘Roseum’ (Kapmon)
3. Rosa ‘Heaven’ (Роза)
4. Ceropegia (Церопегия, стебла)
5. Рафия farinifera (Лико)

Как да го направим
Изрежете горната и долна част на сфера от стиропор и я омотайте с лико и цветни вълнени конци. Закрепете епруветки вътре в сферата и ги напълнете с цветя. Направете така, че клонките от церопегията да висят от композицията. Залепете черупки от яйца върху букета с помоща на студено лепило.

По този начин може да се вкореняват сортовете градински рози от всички групи. Резниците се нарязват на дължина 8—10 см (фиг. 8)с 2 – 3 пъпки от полувдървесинели и невдървесинели леторасти, от дълги леторасти, излезли от основата на храста, или от нови леторасти след първия цъфтеж. Резниците се залагат в студен парник или в покрита оранжерия, заредени с богата почва и покрити с 4 – 5 см промит пясък. Те се набождат на дълбочина 3 – 4 см при междуредово разстояние 10 см и вътре в реда 5 – 6 см.

Парниците се покриват със стъклени или с полиетиленови рамки, замазани с варно мляко. Два пъти дневно резниците се напръскват със затоплена на слънцето вода. Вкореняват се за 3 – 4 седмици, след което парникът постепенно се отваря, докато растенията се закалят. Растенията се оставят в парника до следващата пролет, когато се изнасят на постоянно място. При вкореняване в остъклени съоръжения оросяването става по естествен път.

Първа необходимост за мястото на разсадника е то да бъде осигурено с вода за поливане през целия вегетационен период, без което е невъзможно получаването на първокачествен материал.

Предварителното унищожаване на многогодишните плевели е много важно и необходимо условие за качествено и рентабилно производство на посадъчен материал. То трябва да се извърши през предшестващата година чрез комбинирани агротехнически и химически мероприятия.

Мястото за разсадника се разделя на правоъгълни парцелки, чиито размери зависят от производствените задачи. Пътната мрежа се прокарва така, че най-малко една от страните на всяка парцелка да допира до път.

Площта на разсадника се разделя на две сеитбообращения. Първото сеитбообращение се използва за семенилище и производство на посадъчен материал от подложките. Тук растенията остават една година. Второто сеитбообращение се използва за присаждане и доотглеждане на посадъчния материал. В него растенията остават две години. За предпочитане е сеитбообращенията да бъдат 4- до 6-полни, което създава възможност разсадът от шипки и розите за доотглеждане да се връщат на същото място най-малко след три – четири години. Това редуване е наложително, за да се избегне опасността от заразяване на почвата с болести по кореновата система и пренасянето им върху растенията от следващия цикъл.

Градинските рози не са много взискателни към почвата. Като се има предвид, че кореновата им система е от диви и жизнени растения, обяснима е голямата им приспособимост към различните почвени типове. Не бива обаче да се забравя, че розите предпочитат пропускливите и богатите почви. Тежките глинести и кисели почви, както и песъчливите и чакълестите почви, които не задържат влагата, не са подходящи. По отношение на почвената реакция розите също имат своите предпочитания. Най-подходящи са неутралните, слабо киселите и слабо алкалните почви. Постоянния цъфтеж на розите изисква и постоянна нормална влажност на почвата. Ето защо важно условие при избора на място за засаждане на рози е то да бъде осигурено с поливна вода.

В същото време трябва да се каже, че постоянно високата влажност на атмосферата указва неблагоприятно влияние върху развитието на розите. От една страна се създават условия за развитието на гъбните болести, а, от друга, при някои сортове едроцветни, кичести рози цветните пъпки не могатда се разтворят и нормално да се разцъфтят. Пряката слънчева светлина е необходимост за розите, ето защо е недопустимо отглеждането на розите на сенчести места – от северната страна на сградите, под дървета и т. н.

Видовете от рода Роза се размножават по два начина – чрез семена и вегетативно.

Семенното размножаване се практикува при размножаването на спонтанните видове рози (шипките). При градинските рози то се използва само в научноизследователската работа. В практиката не се прилага, тъй като градинските рози са хибридни растения, а е известно че семенното поколение на такива растения се разпада и не се получават растения с качествата на родителските форми.

Ето защо в практиката за възпроизводство на градински рози се прилага само вегетативното размножаване. Практикуват се няколко метода: присаждне (облагородяване), вкореняване на резници, отводи и тъканни култури. Засега у нас най-широко прилаганият метод за размножаване е присаждането, чрез което се получава посадъчен материал както за частните, така и за обществените насаждения.

Присаждането се извършва в разсадниците за декоративни растения или в специализирани разсадници за рози.

Чрез подготовката на почвата се създават оптимални условия за максимално развитие на кореновата система на розата, от което в голяма степен зависи осигуряването на дълготраен живот на растението.

Предварителната дълбока обработка на почвата е необходимо условие за успешното развитие на розите.

При засаждането на големи площи по чвата се риголва на дълбочина
35 – 40 см. При малките дворни насаждения обработката се прави ръчно, с права лопата на дълбочина не по-малко от 30 см. Преди това се внасят торовете – п о 5 – 6 до 10т оборски тор и по 60 – 80 кг суперфосфат на декар. При евентуално засаждане на кисели почви заедно с основните торове се внася и по 300 – 400 кг сатурачна вар на декар за подобряване на почвената реакция.Когато розите ще се засаждат сред тревни площи, обработват се с права лопата петна с диаметър 70 – 80 см при предварително внасяне на торовете на съответната площ.
Подготовката на почвата за засаждане на рози трябва да се извърши в края на лятото – до началото на есента, за да има време тя да слегне до края на есента, когато е най-добре да се засадят розите.